След дълга и жестока суша
запалиха се вътре в мен огньове,
които органите ми изпепеляват… Пушат,

димят, смърдят, далака ми обвиват с пари,
дробовете ми гъделичкат като шиш на скара,
и много скоро до сърцето ми ще стигнат,
и хубаво ще го запушат,
преди във центъра му да изригнат…

Учудена, разглеждам в Огледалото
горещите си вътрешности – смрад-парцали.
И в ролята на подсъдима, питам в Залата:
“Какво чак толкова направих,
че огньове,
че разноцветни пламъци ме изтезават?
Нали “обичах”, “ядох” и се “молих”…?
Защо пожарните тържествено почти –
ме отминават?”