Какви безмерни локви из квартала –
нужни са лодки и други плавателни съдове…
На търсения номер няма блокове, алоо.
Айде пак разходки в кръгове.

Какви кучета – вампири,
на чернобилски елени приличат.
Нá ви, дръжте! Яжте небето, милички,
яжте небето, ако обичате.

Билборд, извисен като смърч,
размахва продрана реклама – скъсан тапет.
До кофите за смет, обесена на корда, се гърчи
кукла в грозна, безтелесна смърт.

Какви вéчери остъргани,
какви зими – пéщерни зими –
в междугетовото пространство.
Какви номера на входове объркани –
от буква „Я“ до Безумство
и обратно – неизброими.

Какви съседи любезни и скромни
в тромави джипове и в стари,
провиснали BMW-та…
Какви секси момчета в асансьорите.
Какви пичове, скрити под анцузите и суичърите…
Какви баби и дядовци самотни!

Какви любезни мъже с гигантски кореми,
които по стълбите към мазето слизат,
какви жени, които с мрачна упоритост
носят на настроенията си бремето
и „Какво правите в нашия вход?“, питат.

Какъв въпрос-мнение само, виж ти…
Сред мирис на прано, на кисело зеле,
на канабис, на тиква, на засъхнала кал –
на екрана излизат субтитри (за глухонемите):

„Ами, търся адрес из квартала Ви…“