Разхвърляната Мисъл. Digital Art. 

Ema Veneva. All rights reserved. Copyright ©2016

Седя и гледам как играят
тези мои невъзпитани деца –
разхвърляните мисли.

Викам ги да се прибират,
но не искат.

Съвсем е удивително:
току-що родени,
а вече така самостоятелни!

Само се бутат навън
и искат да се показват:

сами си обличат новите файлове
и после сами скачат в принтера.
Мотаят се на групи, нещо строят
и си шушукат.

Знам аз:
свалят правителства,
борят се с картели,
намаляват нивото на Световния океан,
търсят в интернет нова шапка за Антарктида.

Какво да ги правя?

Глобалното затопляне не ги плаши,
нито локалната престъпност.

Не се давят от наводнения
и смело размахват средни пръсти
към номерата с по четири шестици, профучали по „Тракия“.

Бих искала и аз да бъда като тях!

Гледам ги как играят и разбирам:

Уж са мои деца
разхвърляните мисли,
а са се метнали на Бог.