Ema Veneva. All rights reserved. Copyright © 2015

Такива идват есенните обеди зелени,
преди да стегнат ниско студовете,
едно отворено между пространствата
насила време, в което
избухва детството. Какъв възврат!

Възседнало велосипеда странства
и пълни джобовете с жълъди кафяви,
препуска сред разрошени листа
и гледа как елмазени блестят
гърлата гълъбови, как

парчета лято по тротоара се дробят,
а кучетата се усмихват между пейките,
където старците вървят по двойки.
В такива обеди ръмжат
на музиканти гласове без ноти

и от прозорците автомобилни топли
ръцете още голи греят,
а учениците размахват свойте чанти
и чак до мръкване по улиците
бродят.

16 септември 2015