Краят на епохата


kraiat na epohata

Вдишвам
осемте странични светлини на автобуса
Обичам
мириса на гладния въздух, на босия пушек

През диагонала
на булевардите „Гурко“ и „Евлоги“
oпъвам
гласните струни на града дълбок

Рисувам с пръст
голотата на нови пътища по стъклото на тролея
Но за да вкуся тялото на идеята
ми пречат на природата законите

По-добре, защото ми хрумна,

че епохата е на разкрач от края си –
като куче, гонило дълго
с лапа опашката си

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s