На…

Къде сме?
Не съм спала.
Не съм плакала много.

Преди да се огледам
в огледалото –
целувката
болезнена и кратка.

Заради вярата
във временни желания:
не се обичахме достатъчно.

Но когато дните ми станат
въздушни – се питам:
“Kъде си?”

И защото още не искам,
но ще искам да те видя –
вече ми липсваш!

Заради вярата
във кратките желания,
имам нужда от внимание –
властно е.

А сутринта ще дойде жадна.
Но не сега, но още не!
Сега за никъде не бързаме

март 2004

Снимка: valhrivas21