Цял арсенал от думи
насочиха срещу духа ми.
Духат ветрове с арсен,
носят миризма на чесън.

Гласовете отсреща са прости,
но красноречиви.
Искат да взривят моста
на моята търпеливост.

Затова излязох
с официална позиция,
декларирана клетвено,
че детонирам
бомбите
на своите умения,
и казах,
че спирам с амбициите си
да бъда съществена,
и няма
да бродя по фронта
с фатални стихотворения.

С цяла армада локуми
отвърнах на страха им.

Лаят генерали: „лау!“,
съскат командири: „чао“
и оставят ме на мира.
Армията се прибира.