Мавзолей на аналоговата епоха,
солист в хора на слънцето, здравей.
Плочки от нащърбен мрамор, релефи
от набъбнали каменни усти, кръгли
правоъгълници, чаршафени облаци, есен е

Паважът – част от Стената след земетресение,
синдикатите на подлезите, виещи неопределено,
и маловажните чертици в ниското – хора някакви,
които ядат пица и пият кафенца в парка ти,
ЕНДЕКА

Мой връстник – на трийсет и пет –
млада древност.
Без теб, сърце, не съществува София,
не съществува, верно е

Как да те снимам, обемен си, ЕНДЕКА,
отдръпни се, мръдни малко към Витоша,
гледай настрани, спри да наблюдаваш Витошка
с едното си око без зеница.

Спирачките на детските колички писнаха,
настъпени от полуделите майки.
Ако чуваха как кънтят стъпките им само в твоите тунели,
как звучи отдолу водопаден тътен,
когато повръщат на Кравай пияниците и скинарите…
…
Превърни омърлушените кучета в лица на демокрацията,
ЕНДЕКА
и върни ме вкъщи

23 ноември 2016