ЕНДЕКАТО


618x455

Мавзолей на аналоговата епоха,
солист в хора на слънцето, здравей.
Плочки от нащърбен мрамор, релефи
от набъбнали каменни усти, кръгли
правоъгълници, чаршафени облаци, есен е

Паважът – част от Стената след земетресение,
синдикатите на подлезите, виещи неопределено,
и маловажните чертици в ниското – хора някакви,
които ядат пица и пият кафенца в парка ти,
ЕНДЕКА

Мой връстник – на трийсет и пет –
млада древност.
Без теб, сърце, не съществува София,
не съществува, верно е

Как да те снимам, обемен си, ЕНДЕКА,
отдръпни се, мръдни малко към Витоша,
гледай настрани, спри да наблюдаваш Витошка
с едното си око без зеница.

Спирачките на детските колички писнаха,
настъпени от полуделите майки.
Ако чуваха как кънтят стъпките им само в твоите тунели,
как звучи отдолу водопаден тътен,
когато повръщат на Кравай пияниците и скинарите…

Превърни омърлушените кучета в лица на демокрацията,
ЕНДЕКА
и върни ме вкъщи

23 ноември 2016

1 thought on “ЕНДЕКАТО

  1. Pingback: Представяне на поезия чрез картички | Ема Иванова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s