Като патоанатом, затворен в мазето
на болницата, установявам:
„Смъртта на лицето
е настъпила вследствие на
голямо количество Лято“.

„Лицето е живяло затворено“ –
пиша в доклада,
„И когато е излязло на слънце,
не е издържало сърцето му“.

„Вероятно при вида на щръкналите, ококорени тревички,
на листата, излъчващи аромат на живот,
на котешките очи зад гумите на колите,
на отворените прозорци и балконите с хора на тях…

Вероятно при вида на избухналото небе в края на юни,
при шума на вече спокойния град след фойверките
над НДК, хвърляни без повод, при вида на хората
в къси панталонки и на велосипеди…
е настъпила смъртта на лицето…“