На 30-ти май, именния ми ден, се състоя представянето на моята дебютна стихосбирка „Електро“, съдържаща произведения от последните 15 години, много от които публикувани в блога.
Над 50 души се събраха в пространството с антични стени, наречено „Клуб на фоторепортерите“ в подлеза на Министерски съвет. След около 40-минутната презентация и кратко четене, празненството по повод дългоочакваната книга премина в лежерно афтър-парти в обновената градинка на „Кристал“. Домакин на събитието беше Василена Винченцо – актриса от Народния театър. Модератор беше Криси Димитрова. Много хубави думи за „Електро“ каза Диана Димих – известен писател и издател. В кратката си реч, тя направи бърз разбор на писаното от мен:
„В поезията на Ема има рисунък, има вглеждане надълбоко, критична мисъл, която задейства болка, недоволство, търсене и така мисълта отключва емоции. Точно тази последователност прави поезията й съвременна. Докато при автори с друг тип душевност зависимостта е обратна – първо е емоцията, после идва логиката, ако изобщо се появи.
При нея чувствата са стаени в пашкул, тя търси тяхното опредметяване и затова на преден план излизат находките на мисълта.
На места емоцията изплува неудържимо: поетесата иска помощ, за да преживее „кухите прозорци на изоставените сгради“… На първо място е богатата изразност, точните стрели на езика, метафорите. Ако няма образност – няма и поезия.
Стиховете й са наситени с мрачни сезонни усещания, яхнали метафори: диплят се „чаршафени облаци“, небето „тежи напоено… и глинено“, сякаш вятърът е „седлото на студена нощ“, а релсите са „бронирани в скреж“, скиорите – „мънички клавиши черни“. Това със сигурност е наелектризираща поезия. Поезия на артист!“
Диана Димих обясни подробности за „подводните камъни“ на самоиздаването, както и за своя опит с издателствата в България. Аз разказах за създаването на корицата на книгата, като подчертах чудесната работа на Милена Вълнарова по създаването на шрифта и на Стела Василева по илюстрациите. Разказах и за препинателните знаци, които са слагани с педантичност, както и за избора на заглавие.
Криси Димитрова сравни доста смело технологията при писането на поезията ми с тази на Вапцаров, като препоръча на публиката „първо да прочете Вапцаров, а после Ема Венева“.
С Цветана Георгиева изрецитирахме на два гласа стихотворението „Електро“, което се хареса. Василена Винченцо си избра да прочете две произведения: „Ден за ден“ и „Love-ци“. Накрая Криси Димитрова завърши с любимото си „Светлата страна на сърцето“.
Гостите изпиха 10 литра вино, бяло и розе, което може да се приеме за повече от добро представяне сред софийската бохема. След затварянето на заведението в 21 часа, веселбата се премести към откритите пространства.
Ема Венева 