…, E.V. Copyright ©2019

Антонина Тверицкая е филолог, преподавател по български език в Москва и преводач на руски на различни съвременни славянски автори. Сред нейните прекрасни преводи от български на руски са разкази и пиеси на Елин Рахнев, Здравка Евтимова, Палми Ранчев, Петър Чухов.

След многогодишен опит с проза, тя се пробва за първи път в превод на поезия с моето стихотворение „Електро“. Заради вътрешните си рими, това стихотворение определено е трудно за пресъздаване на друг език, затова Антонина предварително си служи с т.нар. „подстрочник“ – буквален превод, а след това започва работа върху ритъма. С работата по „Електро“ тя участва в международния конкурс и фестивал за литературен превод от български език „Москва – Варна“, иницииран от Международния съюз на писателите „Кирил и Методий“.

Ето как изглежда и звучи „Електро“ на руски, прочетен от Антонина:

Электро

Эма Венева

Суровым летом этим
я шагала, и

(горизонт передо мной
остановился в поле
под опорами
ли-ни-и
электро-пе-ре-дач,
они горстями,
угрожающим замахом
метали шум и молнии)

я себя узнала
в небе:

мрачновато и упрямо
мы с ним вдвоём
существовали,
казалось, параллельно.

Но небо отличалось,
оно старалось уместиться
между холодных облаков,
а я всё сталкивалась в лоб

(привычка
спорная, неясная, нескладная)

с предметами, с людьми,
со всей Вселенной.

Припомням и оригинала, прочетен от Цветана Георгиева – редактор на книгата „Електро“:

Електро

В това сурово лято,
докато вървях и

(линия пред мен
в полето спря,
под електро-
раз-пре-де-ли-тел-ни-те
стълбове,
които мятаха
със застрашителен замах
лъжици, пълни с шум и мълнии)

се разпознах
в небето:

Мрачничко и упорито
и двете с него
съществувахме –
привидно водоравни.

Но то, за разлика от мене,
старателно се втикваше
измежду облаци студени,

а аз се блъсках

(неопределена,
невместена привичка спорна) –

в предметите, във хората,
във цялата Вселена.