Какво да кажем за онези,
които винаги са все в началото,
докато другите напред вървят
Те виждат как се приближава краят
на седмицата, как завършва месецът,
годината и после отминават още десет
Какво да кажем за онези,
които в ново начинание изцяло
се впускат с детски ентусиазъм сутрин,
но още в обедните часове се отегчават
и вечер го оставят, за да гушнат
на следващия ден различно нещо,
нещо друго
Мъглявини от звучни гласни на възторга, който
в критичните моменти на живота ни обзема,
откъснати акорди от задавянето леко
на бебето, което първия си дъх поема,
низ щрихи крехки, шепа букви, крачки спрели –
такива са родените през понеделник
От хаос неизлечимо болни,
те с нетърпение посрещат вторник,
за да започнат да изпират мокри думи,
които още в сряда на простора ще висят излишни
и ще изсъхнат до изчезване в неделя,
и само в този стих за тях ще пише
Хареса ми тази красота и безнадежност…