(П)стихо…


20141228_203822
Ema Veneva. All rights reserved. Copyright © 2015

Син зимен смог
люти на очите;
крия врата си ранѐн
дълбоко в шала;
цедя на спомените си сълзѝте в съда широк
на улицата
черно-бяла.

Протягам поглед замъглен натам –
към онзи стържещ,
следобеден блясък на релсите,
бронирани в скреж.
И виждам анимирано
как
избледнял момент се повтаря,
как с рязък
жест
посягаш към мен –
да ме удариш.

Това е. Скоро ще светнат лампите
и под стъпките на нервните хора
ще се разтресе целият свят от трамваите.
A зимата ще бъде твоя.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s