1.

Усещам,
че се раздавам
на дребно –
каква неприятна
идея!

От желание,
което не мога да проумея –
треперя.

Но твърде добре
се оправям
вероятно аз…

Любовна фасада –
заради нея
във Виена да живея
избрах.

2.

Действам,
но действията ми
са подсъдни.

За секунда
даже нямам мира,
но вместо
да спра да действам –
немея.

Добре! Разбирай:
поне още едно
нещо налудно
умея.

На дърво вися –
есенно листо обесено,
което обаче
трудно умира.

Като за подарък цвете
в хартия седя,
като риза,
която някой съблича
лесно.

Опитвам се
да бъда вярна и да обичам…
Невероятно,
каква трудна задача
в живота!

Изящно
се тревожа обаче
непрестанно
и вечер, вечер
вечерям с емоции…

3.

Но всеки
залък за мен
е цел,
но всяка цел
за вас е показ.

За мене
всеки показ
е прицел.
За вас:
всеки прицел
е нещо за подбив.

За мен:
всеки подбив –
е порив.

За вас
няма порив
без фокус.

За мен
няма фокус
без корист.

За нас всички –
няма смисъл
без обич.

А действията ми
са подсъдни

4.

И спирам
да действам,
и кимам,
заслушана,
в стъпките шумни
в метрото.

И към себе си
соча, защото
в сърцето си имам
опушени
дворове,
с котки мъркащи
в тях.

И хора, които разбирам,
когато мърморят,
и мирис на гуми
избушени.

И слънце по къщите,
а не дъжд и прах.

5.

Но сутрин
във Виена се събуждам
и улицата тук е тиха,
и непозната истина
подтиска
желанието ми
да викам.

Кихам,
единствено
от щастие, че съм
в леглото на мъжа обичан…
И тъй, подобно панда
стъблото на бамбука
вкусен стиснала,
подобно кактуса голям,
в пустинята притиснат,
аз немски на закуска
чинно ям.

6.

Но истината е…
че чакам бодлите остри
във локуми точени
да се превърнат
и в чувствата да заболят,
и радост с тях
да се завърне
лачена, спокойна.

Че за труда ми
само радостта
награда
би била достойна.