Морето на Добруджа


IMG_20210802_122650Снимки: 1. Тюленово. 2. Шуменско плато, E. V., Copyright ©2020-21

Беше краят на май и пътувахме в свят,
скован от пандемична заплаха –
свят без бразди от самолети в небето
необезпокоявано. Бяхме
в синята кола сред пролетните ниви
обещаващи. Само вятърът –
онзи засилен приятел на степите,
ни придружаваше, идваше с нас.

Накъде? Всеки път е нататък –
към морето на Добруджа, към гърдите
на вълните с цвят на прясно мляко,
което никога не се разваля…

Нататък – към жлебовете на скалите
на Камен бряг. Нататък – където
маковете сред тревите се разтварят
в очакване на лятото и недостъпни
корморани над водата се протягат,
където светят нощем вятърните
генератори.

Ето – земята – препускащо конче
зад прозореца – минава.
Сред ниските посеви се разминаваме
с новите трактори.
До теб, шофьора, седя и няма завои.
До края на хоризонта да караме, чу ли?

Широките гледки да ни обикнат –
техни да станем,
да ни разпитват, щом се появят,
облаците-хулигани
защо сме тръгнали, защо ни трябват
полето и морето, кой ни праща?

Не ни ли е страх от голото, суровото,
от липсата на надежда
в района потиснат?

Ще отговорим:

„Не са страшни озъбените плата
на Североизтока,
не са непреодолими ограбванията,
изоставените къщи,
не са опасни чакалите,
дори когато няма мърша!

Мир на душите на стъпилите накриво,
които по скалите се самоубиват…

Блажена си ти, самота, защото си красива…“

IMG_20200526_212222_689