Онзи, в когото се влюбиш несподелено,
задължително ще се окаже егоист.
И вниманието му, пуснато любезно,
ще те потиска…

Виж се само как се сърдиш
гневно, как възмутено, изумено мислиш:
„Защо се върти в моя живот ежедневно,
като любопитен, безотговорен турист?“

Онзи, в когото се влюбиш несподелено,
ще бъде Космоса на практика
с квантовото му присъствие,
ще бъде всяка тлъста, охранена, цветна галактика
около малката Земя с ниско самочувствие.

Хем има гравитация и магнитно поле Земята,
хем изобщо не привлича далечния обект,
уж с голям физически размер,
а се върти из Орбита като перце.

Онзи, в когото се влюбиш несподелено,
ще прилича на падаща отгоре звезда –
с блясък още жив на отражение отминало.
Изстива Звездата космично сама,
а ти искаш да я спасиш…

Е? Има ли смисъл?

Пази се! Докато с болния си мозък дълбаеш,
ще навлезеш с колата в насрещната лента
на някой хлъзгав междуградски път.
Ще се блъснеш в ТИР и край: няма да узнаеш
дали поне веднъж на ден за теб се сеща

Космосът.