Събуждането ми избухва –
като бомба в магазин
и като всички бомби по света –
боли.
Сънувах ли съня си?
Помня ли?
Начупен от любовници бездомни,
беззвучен пред прозореца ми –
спира спомен.
Улавям го, опарена го пускам…
И мисълта, че някого изпуснах вчера,
че имах си, а нямам вече
приятел верен –
ме отблъсква!
Аз не съм отстъпила от позициите.Никога!