Стела Василева, инсталация.
Снимка: Ема Венева. All rights reserved. Copyright © 2015

В това сурово лято,
докато вървях и

(линия пред мен
в полето спря,
под електро-
раз-пре-де-ли-тел-ни-те
стълбове,
които мятаха
със застрашителен замах
лъжици, пълни с шум и мълнии)

се разпознах
в небето:

Мрачничко и упорито
и двете с него
съществувахме –
привидно водоравни.

Но то, за разлика от мене,
старателно се втикваше
измежду облаци студени,

а аз се блъсках

(неопределена,
невместена привичка спорна) –

в предметите, във хората,
във цялата Вселена.