Moskow. Ema Veneva. All rights reserved. Copyright © 2016

Безкрайно дълги рейсове са тези
цигари. Като всички светове във мен,
разтварят се във въздуха комарен
замазките на хиляди въздействия.

Прогизнала, основата на постоянен ритъм,
засилен безнадеждно, като свалчище,
напомня ми за нещо неопитвано
и за познатото – обичано, а после мразено.

Дребнаво уточнявани желания,
насочени към тази буза наранена:
луната с кухите кореми,
които все не раждат вярно знание,

минават – като полицай на път,
със включени сирени и студени лампи –
готови всекиго да продадат
или нарочат за измамник.

Април 2015