За автора

Photo by Georgi Kazakov (www.georgikazakov.com)

Photo by Georgi Kazakov (www.georgikazakov.com)

Ема Венева е творчески псевдоним на Емилия Иванова – поет, художник, журналист на свободна практика. Пише за Webcafe.bg, Woman.bg  Dir.bg, списание „Интериор Дизайн Магазин“.

Завършила е специалност „Режисура на анимационни филми“ в НБУ и магистратура „Творческо писане“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

Публикува авторски статии под имената Ема Иванова, Марина Стоименова, проза и поезия като Ема Венева,Ема Иванова

Контакти:

Instagram,Facebook (Mila Muratti),Ема Венева/Facebook , emaiv@abv.bg

Връзки:

artflakes.com, „Сборище на трубадури“,„Откровения“, Littera et Lingua (Емилия Иванова),„Литературен свят“, е-lit.com (Мила Морати), Webcafe.bg (Ема Иванова)

Photo by Georgi Kazakov (www.georgikazakov.com)

Photo by Georgi Kazakov (www.georgikazakov.com)

В първо лице:

„Не издържам на стрес, имам кабриолет, мога да рисувам с туш и перо, никога не нося жълто, повръщам дори на малки завои, ако не шофирам.

Обичам планините (повече през лятото), обичам да гледам рибите в морето, да слушам как шумят високи дървета, шосето зад зеления хълм през май.

Пиша и рисувам от дете, често записвам идеите си на ръка сред заврънтулки и личица; водя си дневник, гледам да имам тефтер и химикалка наоколо.

Класическите картини са религия, мога с часове да се моля в галерията. Храмът се нарича Ермитаж, но катедралата е Лувър.

На 12 години започнах „журналистическа“ кариера, като продавах истински хартиени вестници за една седмица. 

Кратко упражнявани професии са: секретарка, симултантен преводач от испански, икономически журналист, барман, сервитьорка…

„Моите“ поети са: Александър Геров, Георги Рупчев, Биньо Иванов, Миряна Башева, Андрей Германов, Никола Вапцаров, Валери Петров, Петя Дубарова. Разбира се – Владимир Маяковски, Марина Цветаева, Йосиф Бродски. Също и Томас Елиът, Дилън Томас, Адриен Рич, Уенди Коуп, Юлиян Тувим, Костас Монтис, Мануел Вилас – все различни, нищо общо с един друг, но все „мои“. 

Прозата, която силно ме е впечатлила, и за която винаги първо се сещам, е „Орландо“ на Вирджиния Улф. Други любопитни книги, които четох наскоро: „Степният вълк“ на Херман Хесе, „Човекът без качества“ на Роберт Музил, „Рагтайм“ на Е.Л. Доктороу.

Мотивация ми дават книгите „Веруюто на писателя“ на Дж. Каръл Оутс и „Дневникът“ на Вирджиния Улф. 

Когато става дума за силата на човешкия дух, се сещам за „Белене“ на Стефан Бочев.“