„El lado oscuro del corazon“/ Oliverio Girondo „Llorar a lágrima viva“

Да се влюбиш като дете в минало незнайно.
Да се влюбиш нехайно в идея, недостъпна за теб.
В младостта си нетрайна да се влюбиш в болен мъж.
На средна възраст да се влюбиш в бутилка оцет, вместо във вино.

В уханието на ден дъждовен да се влюбиш
и в стар филм. Да се влюбиш в Мерилин или в някой Болдуин.
По мистичен и лош град да си загубиш ума,
да се влюбиш в пейзаж, в народ, в език, в сън, в кадър…

В жегата европейска да се влюбиш в Африка.
В Лизабет Саландър да се влюбиш през зимата.
След мускул и жест през есента да се влачиш,
на летища пред куфари през пролетта за някой да плачеш

и да се влюбиш.

*Заглавието е реплика на аржентинския филм „El lado oscuro del corazon“ („Тъмната страна на сърцето“).

Оливейро Хирондо:

Да плачеш с истински сълзи, да плачеш безутешно,
да плачеш с вопли… до спазъм, докато заспиш.
Да плачеш пред врати и на пристанища,
да плачеш от съчувствие и слабост,
да открехнеш вратичката на насъбраните сълзи.
Да намокриш душата си, блузката,
да наводниш тротоари и алеи.
Да се спасиш с плуване от плача си.
Да вземаш уроци по човекознание, плачейки,
да празнуваш семейни тържества, плачейки,
да прекосиш Африка, плачейки…
Да плачеш като бухал, като крокодил,
ако е истина, че бухали и крокодили не спират да плачат.
Да оплачеш всичко, но да го оплачеш както трябва –
с влажен нос, с отмалели колене, със свит стомах,
с треперещи устни.
Да плачеш от любов, от отвращение, от радост.
Да плачеш във фрак, от меланхолия, от слабост.
Да плачеш импровизирайки, по памет.
Да оплачеш цялото безсъние и целия ден…