Ema Veneva. All rights reserved. Copyright © 2013

(Текст от семинара по творческо писане в СУ )

Руини от древния град СЕРДИКА и между руините – лешояди.

Облечени са в палта в цветовете на различни сортове маслини: черни, тъмно кадмиево червени, глинени, зелени (маслено) и всички разновидности на кафявото; с бели шалове, някои напълно плешиви, други с рошава перушина върху главите; прегърбени, с пречупени по средата вратове.

Летят, кацат, прелитат, возят се по ескалаторите на метростанцията. Състезават се кой ще прелети по-бързо през тунелите между “Г.М.Димитров” и “Орлов мост”, между “Вардар” и “Константин Величков”.

Четат вестници, съсредоточените им очи кълват буквите. Стискат таблети и смартфони с крилата си и дращят по тях с извитите си клюнове. Някои оправят перушините си, подреждат щръкналите пера, привеждат се във вид. Онези с по-изострен инстинкт дебнат метрото, заничайки от ръба на перона.

Сухо, топло и светло е във станцията. Електронното табло свети с коледна жизнерадостност: 4 минути до следващия влак.

Върху телевизорите, поставени над перона, се разиграва рекламна история: Черен лешояд катастрофира с колата си (блъсва се в стълб). Предната броня се извива, дим се вие над смачкания капак. Лешоядът е лошо ранен. Вече умира – кръв тече и обагря бялата му глава и врат. Идва Докторът – Белоглав лешояд и започва да пие от кръвта на ранения. Появаява се ловец с дълга пушка, който застрелва Белоглавия кръвопиец и спасява Черния. Ловецът се обръща към публиката усмихнато. Върху шапката му е изписано: ЗАСТРАХОВАЙТЕ СЕ.

В мига в който рекламата свършва, анонимните отговорници за метростанцията спират телевизорите и пускат високо музика, която трогва сърцата:

Говори ми тихо и ела по-близо до мен,
искам да почувствам очите си вътре в теб…
Никой не знае истината
за една голяма любов,
по-голяма никога не е съществувала.*

– пее на италиански силният и убедителен глас на Джани Моранди.

Облечени в своите траурни фракове, лешоядите слушат с вид на ценители.

Дали някой от тях ще се прецака? Дали някой ще кацне на релсите и ще го хване ток, дали някой невнимателен ще се разсея и ще попадне под колелата на идващото метро?

Влакът приближава с трясък и заглушава пеещия глас, и заглушава шума на перата, и заглушава звука от нокти лъскавия перон. Повечето лешояди се качват на вагоните: на покрива, на прозорците, няколко влизат в мотрисите и отминават с влака.

Онези, които остават на перона са разочаровани: метрото не премаза никой този път.

P.S: Знаете ли, че в България са намерени едни от най-древните фосилни останки от лешояди в Европа? (Wikipedia)

–

* Parla Piu Piano, песен на Джани Моранди, саундтрак от филма “Кръстникът”, превод Мари Пиф (www.otkrovenia.com)