Ema Veneva. All rights reserved. Copyright © 2007

Страх ме е, хора,

и ме е страх извънмерно, 
че моето шоу модерно потъва, подобно на кораб,
в море уморително. 

Нека тогава, да си поиграя 
със вас предварително.

И да питам язвително: Какво става след края му – 
под почвата черна? 

Чувам, спорят долу
Дяволите нервно,
и измислят вдъхновено приказки неверни. Потни, чисто голи,
кряскат като бесни,

спорят шумно, спорят здраво:
трябва ли да съм известна,
щом със тях не бях любезна? И под LED-лампи в лилаво,
те осъждат без процес

моето човешко право
вместо тЯх и вместо тЕх
да се радвам на успех! После, виж – закусват с Плява,

пийват “чашчица Абсент”

и за малко ме забравят,
че в конкурс без регламент
стихове броят в процент. И награди учредяват.
Но внезапно, разярени,

те за мене пак се сещат,
хем ме мразят, възмутени,
хем се чудят, удивени: трябва ли да ме превеждат?
Ех, гушави дяволи-пуяци!

Защо се разправяте?
Как се промуших такава
сред мръсните пушеци – няма как да узнаете!
Ако щете, крещете

под тръбите ръждясали.
ако щете, не спете,
с ръкави бършете очите, плачете с часове, от яд истерясали,
щом ви се занимава…

И пак се чудете:
какво означава световната слава

и как ли през ада тя преминава?