Ema Veneva. All rights reserved. Copyright © 2007
Страх ме е, хора,
и ме е страх извънмерно,
че моето шоу модерно потъва, подобно на кораб,
в море уморително.
Нека тогава, да си поиграя
със вас предварително.
И да питам язвително: Какво става след края му –
под почвата черна?
Чувам, спорят долу
Дяволите нервно,
и измислят вдъхновено приказки неверни. Потни, чисто голи,
кряскат като бесни,
спорят шумно, спорят здраво:
трябва ли да съм известна,
щом със тях не бях любезна? И под LED-лампи в лилаво,
те осъждат без процес
моето човешко право
вместо тЯх и вместо тЕх
да се радвам на успех! После, виж – закусват с Плява,
пийват “чашчица Абсент”
и за малко ме забравят,
че в конкурс без регламент
стихове броят в процент. И награди учредяват.
Но внезапно, разярени,
те за мене пак се сещат,
хем ме мразят, възмутени,
хем се чудят, удивени: трябва ли да ме превеждат?
Ех, гушави дяволи-пуяци!
Защо се разправяте?
Как се промуших такава
сред мръсните пушеци – няма как да узнаете!
Ако щете, крещете
под тръбите ръждясали.
ако щете, не спете,
с ръкави бършете очите, плачете с часове, от яд истерясали,
щом ви се занимава…
И пак се чудете:
какво означава световната слава
и как ли през ада тя преминава?
