Страх ме е, хора,
и ме е страх извънмерно,
че моето шоу модерно потъва,
подобно на кораб,
в море уморително.

Нека тогава, да си поиграя
с вас предварително
и да питам язвително:
какво става след края му
под почвата черна?

Чувам, спорят долу
Дяволите нервно
и измислят вдъхновено
приказки неверни.
Потни, чисто голи,
кряскат като бесни,
спорят шумно, спорят здраво:
трябва ли да съм известна,
щом със тях не бях любезна?
И под LED-лампи в лилаво,
те осъждат без процес
моето човешко право
вместо тЯх и вместо тЕх
да се радвам на успех!
После, виж – закусват с Плява,
пийват “чашчица Абсент”
и за малко ме забравят,
че в конкурс без регламент
стихове броят в процент
и награди учредяват.
Но внезапно, разярени,
те за мене пак се сещат,
хем ме мразят, възмутени,
хем се чудят, удивени:
трябва ли да ме превеждат?

Ех, гушави дяволи-пуяци!
Защо се разправяте?
Как се промуших такава
сред мръсните пушеци –
няма как да узнаете!
Ако щете, крещете
под тръбите ръждясали.
ако щете, не спете,
с ръкави бършете очите,
плачете с часове,
от яд истерясали,
щом ви се занимава…

И пак се чудете:
какво означава световната слава
и как ли през ада тя преминава?