Русе, май 2012

С моя бунт какво стана?
Изоставих ли го?… Не съм!
Получих ли, каквото исках,
имам ли го?… Не знам

Какво стана с моите спомени,
спомням ли си още? Не помня…
Какво стана с битките водени?
Водя ли ги?… Сега съм по-скромна

Не е знаме чудно смелостта ми,
а моята е даже много смешна:
никога я няма смелостта ми,
а друг път просто ме оставя лесно.

Накъде отивам?
Няма да ми бъде интересно скоро,
разбирам

Очите ми се затварят денем
и се отварят вечер широко.
За нещо интересно (много)
дебнат;

И аз искам да забравя,
и аз искам да не помня,
че седмици препускат главоломно.

Да забравя искам и за нощите удобни
и да се спася от разговор със себе си,
че не искам този разговор да проведа

Да избегна да се разбирам сама,
че как се боя от звяра в мене си

Най-хубавата музика да събера ли?
Да я хвърля наоколо? Високо да викам?
Да усещам ли, когато не съм обичана?
Как себе си да заобичам?

Да вървя по пътища,
за които никой не знае още ли?
Да отида в градини красиви,
в сънища ронливи ли да търся бъдещето?
Да събирам песни от минало измислено ли?

Няма я смелостта ми.
И паника безсмислена ме хваща.
Да се отскубна от тези лъскави окови,
сребърни, се захващам.

Какво стана с моя бунт?
Изоставих ли го? Не съм!
Получих ли каквото исках,
имам ли го?…
Не знам

POEM FOR MY BOLDNESS

translation: Petya Pavlova

With my rebellion what happened?
Did I leave it behind? I haven’t.
Did I get what I wanted?
Do I still have it? I don’t know.

What happened with my memories?
Do I still remember? No recollection.
What happened with battles started?
Do I still fight them? I do find
myself just a tad more modest.

My bravery is not a lustrous banner
Even, my boldness is petty.
When I need it it’s never there;
I turn around to realize
it’s left me.

Where am I headed to?
I won’t find it amusing
Soon, I know.
My eyes are half closed daytime
And open wide at night
For something really interesting
They are on the look-out.

And I’d like to forget
And I don’t want to remember
That weeks fly past at the speed of light
I’d like to forget the cozy nights
And save myself from talking to myself.
I don’t want to have this conversation.
To avoid figuring out myself…
How could I fear the beast inside?

Should I heap on the best music I find?
Should I spread it ‘round? Scream loud?
Should I feel when I don’t feel love?
How do I love myself?
Should I walk down
Roads no one’s treaded on?
Should I hide in precious gardens?<
Look for my future in crumbly dreams?
Collect songs from a made up past?

My boldness – it’s missing!
And I am seized by mindless panic
And to wrest myself from these shining
Silver chains I’m starting.

With my rebellion what happened?
Did I leave it behind? I haven’t!
Did I get what I wanted?
Do I still have it?
I don’t know!