Ema Veneva. All rights reserved. Copyright ©2012

Сред боботещия водопад от хора
спирам своя слух раздразнен.
Паля свещ от пчелен восък
и започвам личен празник.

И изчезват много скоро
сенките – съветите напразни
и досадната тревога.
И денят – ошмулен, мазен,
този работлив, но все прецакан
странник, този мокър котарак-натрапник –
изтърколва във ума ми
ясна, силна, точна дума.

Ще я споделя с усмивка:
„П-О-Ч-И-В-К-А”…