Ema Veneva. All rights reserved. Copyright ©2012
Сред боботещия водопад от хора
спирам своя слух раздразнен.
Паля свещ от пчелен восък
и започвам личен празник.
И изчезват много скоро
сенките – съветите напразни
и досадната тревога.
И денят – ошмулен, мазен,
този работлив, но все прецакан
странник, този мокър котарак-натрапник –
изтърколва във ума ми
ясна, силна, точна дума.
Ще я споделя с усмивка:
„П-О-Ч-И-В-К-А”…
Ема Венева 
„И изчезват много скоро сенките – съветите напразни и досадната тревога. И денят – ошмулен, мазен,“ страхотни стихове, които много въздействат.
Тези стихове мисля да си ги сложа в органайзера във края на всеки петък 🙂 Действа доста успокояващо да си ги прочете човек в края на работната седмица, когато най-накрая иде време за почивка:) Но пък без работата и натоварването почивката нямаше да бъде толкова сладка 🙂 Трябва да има контраст, за да може да оценим всеки нюанс.
Красиви думи за предстояща почивка. Последните работни дни преди нея са много тежки и бавно минаващи, понеже непрекъснато си мислим и си представяме кака ще се отдалечим от всичкият този шум и хора. Ще останем сами със себе си и ще си починем физически и психически.Хората понякога много натоварват, особено ако по-голямата част от тях непрекъснато мрънкат и се оплакват за щяло и нещяло.“Паля свещ от пчелен восък и започвам личен празник.“Личен празник на почивка, хубав израз.
Много хубави стихове, отварят една тема за почивката от всичко и всички около нас. “ Сред боботещия водопад от хора спирам своя слух раздразнен.“ – тези думи точно описват състоянието в което съм. Когато човек има нужда от съвет, от поглед отстрани търси чуждото мнение на най-близките си. Но в един момент всички се надпреварват да ти дават съвети и буквално в главата ми става един буботещ водопад. От време на време трябва да си дадем почивка и да се вслушаме в тишината, за да чуем вътрешния си глас.
Много приятно стихотворение! Ще си го сложа на десктопа в офиса, за да ме подсеща за почивка 🙂