(по Ларс фон Триер и Никола Вапцаров)
“Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото се обичахме!”
Н. Вапцаров
Рисунката е авторска. All rights reserved. Copyright © 2012
Разплакани стърчат основите;
къде са дните разпилени?
Потъващ кораб спуска котвата
във твойто кратко време.
И като ледени висулки чувствата
така шептят:
„където смисълът е смърт е страшно,
където няма смисъл – има смърт.“
Понякога и слънцето е враг…
Но с тебе ще се срещнем пак,
приятелю, защото се обичахме.
прекрасно, прекрасно пишете, много съм впечатлена, поздрави