Меланохолия


(по Ларс фон Триер и Никола Вапцаров)

“Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото се обичахме!”

 Н. Вапцаров

Рисунката е авторска. All rights reserved. Copyright © 2012

Разплакани стърчат основите;

къде са дните разпилени?

Потъващ кораб спуска котвата

във твойто кратко време.

И като ледени висулки чувствата

така шептят:

„където смисълът е смърт е страшно,

където няма смисъл – има смърт.“

Понякога и слънцето е враг…

Но с тебе ще се срещнем пак,

приятелю, защото се обичахме.

 


 

1 thought on “Меланохолия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s