Ema Veneva. All rights reserved. Copyright © 2012

Привличат ме спомени,
бледи светлини бетонни.
Прошепват: “Я, ела при нас…”
Затичвам се, за да съм с тях,

но неочаквано се свличам.

Разголен корен ме е сграбчил
и колената ми разсича
калта на Дни: дечица диви,
разпръснали омръзнали играчки

по пода на света щастлив:

– очи от кукли ококорени;
– автомобилчета с врати изкормени;
– от LEGO без глави човечета;
– флумастери засъхнали, отворени;

– от пъзели загадъчни парчета.

Под корена мъчително приклещена,
напъвам мускули до спазми.
О, Дни обсебващи, дечица бесни,
препускащи и невъзпитани!

Деца безчувствени и празни!

Деца нахални със лица обидни!
Веднага престанете да се гоните!
Не ме познавате, защо ме дразните?
Разбитите ми колена се ронят

на парчета…

Но корена разчупвам –  ето!
СВОБОДНА СЪМ
ПРИ СПОМЕНИТЕ СИ да ИДА… 
УРА!