Не мога
и не мога
да намеря
добра метафора
на себе си.

И толкова е
неприятно,
че я търся.

Светът не толерира
интровертните,
насочили
меланхоличен поглед,
навътре някъде,
уверени, но заблудени,
че там се крие Господ…

И колкото е вярно
и невярно е,
че думите са хляб –
прокиснал.
Че са куршуми, гуми –
срещу враг,
отдавна писнал.

Че са вдовици
на умрели генерали,
оскърбени,
и че танцуват само,
ако са презрени.

6 май 2011

*Илюстрация: Ема Венева. Мадона с младенеца, абстракция. Пастел.