„Душа, нали знаеш, че няма душа?“, често се шегуваме с една приятелка. Наистина за хората, които старателно избягват християнската теория, съществуването на душата някак си паралелно с тялото или над тялото (около тялото?, въпреки тялото?) е крайно съмнително. Но поне е сигурно, че ако изобщо я има, то душата не съществува точно по начина, по който си я представят поетите – като захаросана и неприятно желирана рима на „лъжа“, „смъртта“ и „вода“.

Понеже понятието „душа“ често описва какви ли не невидими човешки качества, а напоследък човешките качества са интересни, „душата“ трайно се е завърнала и в поезията и дори (за първи път!) проникна и в моето стихотворение New Age People. Но шествието й из моето творчество не спря дотук. Тя продължи да витае и взе, че обагри и едно мое есе, изпълнено с обобщения. Срам, не срам го публикувам тук. Ето го:

Как се отглеждат малки души

Малките души зреят в тесни и ограничени пространства. Хранителната среда за тях са другите души, особено тези, които се захранват от соковете на някоя Велика Идея. Великата Идея задължително се поставя високо над душите, малко под слънцето. Великата Идея трябва да комуникира пряко с малките души, за да може те да имат стимул да се развиват и да зреят.

Ако нямате налична Велика Идея, можете да използвате какъвто и да е заместител, дори от пластмаса – интересното за малките души е, че те зреят и се развиват дори и само от идеята за Велика идея. Но все пак не можете да минете съвсем без нищо, поставено под слънцето, защото малките души не могат да зреят от само себе си, без да гледат нагоре.

Много е важно да не се забравя: малките души се отглеждат по същия начин, както и големите души, но с тази разлика, че малките са по-капризни: при малките души обстоятелствата при отглеждането са изключително съществени, докато големите души могат да минат понякога и без обстоятелства.

Малката душа е свръхчувствителна: тя е напълно вглъбена в крехкото си съществуване, в околната среда и във Великата Идея.

Малката душа често влиза в битки за повече пространство, защото, както казахме, тя е поставена по подразбиране в ограничено пространство. Завоюването на по-голямо, по-силно, по-могъщо, по-широко, по-просторно и изобщо на повече – е основна жизнена цел на малката душа. Бидейки малка, тя има нужда от Голямото, като всякакво Голямо е подходящо.

Трябва да се има предвид, че в стремежа си да пораснат, малките души много често се оказват пребиваващи в най-голям материален комфорт, което пък им позволява да се измъкнат от лапите на Великата Идея. Благодарение на материалните придобивки, понякога те еволюират и дори порастват до нивото на големите души, при това без да плащат високата цена на бита, която е известно, че плащат големите души.

Именно заради очевидните предимства да имаш малка душа, много хора са щастливи да отглеждат такава.

За съжаление, само това ми е известно за малките души. Всичкото останало знание за останалите видове душа, включително Големите, се надявам да бъде набавено от по-просветени от мен.

Ако прочетеното ви харесва, може да закупите книгата „Електро“ през онлайн магазините на Ozone.bg (безплатна доставка),  БГ КНИГА, CIELA.com, ORANGE CENTER (както и в книжарници Orange), Store.bg, Kнижарница ЛЕКСИКО.

„Електро“ се предлага и в книжарница „Гринуич“. Ако я поръчате на лично съобщение на фейсбук страницата Ема Венева, всички средства отиват за автора.