От всички американски поети, живели някога, най-харесвам Емили Дикинсън (1830 – 1886). Харесват я и из интернет, затова и са започнали да се размножават всевъзможни версии на някои от по-привидно ясните й стихове. Фенове на Емили Дикинсън са и от езотеричното приложение My astrologer, което всеки ден ми изпраща мотивиращ цитат директно в телефона.

Горе-долу преди месец приложението ми изпрати като „мисъл на деня“ следното четиристишие, което носи подписа на голямата американска поетеса. Преписвам го, както беше изписано:

They might not need mе; but they
might. I’ll let my head be just in
sight; a smile so small as mine
might be precisely their necessity.

Споделих по Вайбър четиристишието с Петя Павлова, която установи, че тази версия на стихотворението (която между впрочем намира място и в Wikisource)
не отговаря на начина, по който тя го намира в събраните съчинения на поетесата, публикувани в поетичните сайтове онлайн. Ето каква е версията на Емили Дикинсън, с нейния правопис:

They might not need me—yet they might—
1391

They might not need me—yet they might—
I’ll let my Heart be just in sight—
A smile so small as mine might be
Precisely their necessity—

Абстрахирайки се от разминаването в правописа, това разминаване между yet и but, но най-вече между head (глава) и heart (сърце), предизвика множество въпроси у мен. Очевидно при head можем да асоциираме поетесата с нейния огромен ум, който явно е хиперболизиран в народното интернет творчество. Аз предпочитам да я асоциирам с версията в събраните й съчинения и залагам на „Heart“ – при това с главна буква. Тогава стихотворението добива много по-дълбок смисъл, който с Петя започнахме да обсъждаме.

Тогава тя предложи да преведе четиристишието. Реших и аз да се пробвам. И двете се заехме с частта, която харесваме повече и намираме за по-поетична, а и най-вероятно за оригиналната на Дикинсън – тази със „сърцето“, а не с „главата“.

Първо Петя предложи бърз груб превод:

(Петя):

Дали ще трябвам или не,
ще вложа своето сърце.
Усмивката ми плаха може би –
нуждите ще им задоволи.

Съгласихме се, че „малко прескача“, затова тя каза, че ще направи още версии.

Тук някъде започнахме да разсъждаваме (писмено) по въпроса, кои всъщност са тези „They“ (Те). Аз изказах предположението, че това са бъдещите поколения, защото поетесата е осъзнавала значението и качеството на творчеството си, макар и да е известно, че не го е публикувала, нито споделяла. Но ако преводачът няма собствена версия кои са тези „те“, към които авторът се обръща, на него ще му е трудно да схване какво точно се има предвид. Затова аз предложих това:

(Ема):

Аз може да не съм им нужна – може и
да съм.  Да бъде видимо сърцето ми
държа. Усмивката ми лека, може би,
необходима ще им е за идващите дни –

Осъзнавайки, че този вариант е груб щрих, малко по-свободен превод, предложих още един:

(Ема):

Може и да се нуждаят от мене,
а може и да не се. На показ ще
оставя своето сърце. Усмивка малка,
точно като моята,
ще бъде нужна някой ден на хората –

Тогава Петя, която се съгласи, че вероятно Дикинсън пише за хората, но не мисли, че това е в такава голяма степен акцентът, предположи, че сърцето трябва да се „навърта“. И предложи още два варианта:

(Петя):

Аз може да не съм им нужна – или пък да –
сърцето ми ще се навърта.
Усмивка като мойта, плаха,
може и да е това, което чакат –

(Петя):

Аз няма да им трябвам – или бъркам –
Сърцето ми ще се навърта –
Възможно е усмивка плаха
Да е това, което чакат –

След няколко дена тя предложи още два варианта на четиристишието:

(Петя):

Не ще им трябвам – или бъркам –
Сърцето ми ще се навърта –
Възможно е усмивка плаха
Да е това, което чакат –

(Петя):

Не съм им нужна – или бъркам –
Сърцето ми ще се навърта
Възможно е усмивка плаха
Да е това, което чакат –

Аз възразих, че „навъртането“ на сърцето ми звучи твърде разговорно. Обсъждахме и дали усмивката (a smile so small) е „плаха“ или „лека“. Може да е и „малка“.

В крайна сметка все още нито една от нас няма краен вариант на този превод. А може би има по няколко крайни варианта?

А ако някой от вас предлага свой вариант на превод на чудесното и само привидно лесно четиристишие, защо не го сподели в коментар? Във всички случаи ние ще продължаваме да разглеждаме различни варианти. По Вайбър, къде другаде. 

Снимка: E. V., Copyright ©2021

Ако прочетеното ви харесва, може да закупите книгата „Електро“ през онлайн магазините на Ozone.bg (безплатна доставка),  БГ КНИГА, CIELA.com, ORANGE CENTER (както и в книжарници Orange), Store.bg, Kнижарница ЛЕКСИКО.

„Електро“ се предлага и в книжарница „Гринуич“. Ако я поръчате на лично съобщение на фейсбук страницата Ема Венева, всички средства отиват за автора.