Вдишвам
осемте странични светлини на автобуса
Обичам
мириса на гладния въздух, на босия пушек

През диагонала
на булевардите „Гурко“ и „Евлоги“
oпъвам
гласните струни на града дълбок

Рисувам с пръст
голотата на нови пътища по стъклото на тролея
Но за да вкуся тялото на идеята
ми пречат на природата законите

По-добре, защото ми хрумна,

че епохата е на разкрач от края си –
като куче, гонило дълго
с лапа опашката си