„От сцепените облаци в небето
извира мраз. И розова пяна“ –
с поглед над турбините на самолета,
раждам безобидни описания.

Роденото на борда се бори
за въздух, но без технологии,
без пъпна връв от история,
без плацента от идеологии.

Мисля в думи и записвам с ума си
разбъркани идеи: повърхностни рани,
които танцуват в неясни образи
или се намъкват в мръсни желания.

„Бих искала да бъда все така високо,
близо до слънцето, на борда на самолета,
но и да знача нещо за някого
долу, върху твърдата планета…“

Редя лудости наум, с лице в стъклото
на илюминатора, над белите турбини.
Но усещам как линия разделя челото
на две не толкова нежни половини.

Кожата се опъва и се напукват
като сух чернозем чертите ми прави,
а вратът ми изсъхва и се усуква –
и аз остарявам

Photo: Ema V. / Paris-Sofia © Copyright 2019

Към „На борда 2“

Ако прочетеното ви харесва, може да поръчате книгата „Електро“ от фейсбук страницата на автора или да изпратите мейл на contact@emaveneva.net.

©Ема Венева, автор, ©Стела Василева, художник, ©Милена Вълнарова, корица, ©Георги Казаков, фотограф