Вече зная как се случва:
започваш и после има коридор –
бял, от комунизма, скучен,
пълен със врати затворени.

Някога така си представях смъртта –
като коридор, из който се скита душата,
в края на коридора – чугунен радиатор –
и над него – силна светлина.

Но вече зная, че още и така се случва:
там някъде самотно същество върви
по пътека от случки,
а наоколо – дим.

Върви и търси, а него го търсят,
и даже го викат, а то не знае,
запътило се е към поляната пъстра,
сред гора от страдание.

Виждаш, и без да си пророк,
че всеки живот има нужда от отдушник.
И неочаквано за себе си се втурваш
да търсиш бряг, надежда, Бог…

Снимка: Живата вода, Боснек / Ema Veneva. All rights reserved. Copyright©2017

---

Ако прочетеното ви харесва, може да поръчате книгата „Електро“ от фейсбук страницата на автора или да изпратите мейл на contact@emaveneva.net.

©Ема Венева, автор, ©Стела Василева, художник, ©Милена Вълнарова, корица, ©Георги Казаков, фотограф