Какво те влюби този път?
Застинали вълни по зимен бряг,
омекотеният от филтъра на камерата пясък някога?
Неуловимото? На него посвети живота си
и осъзна, че нямаш нищо, но защо да плачеш
…
Какво те влюби този път?
На салсата богинята, гласът й,
отишъл си завинаги, от никого непритежаван?
Или те влюби неподправеният крясък,
когато идва вдъхновението: „Иий! Иий!“,
и полъхът на есенна гора, попила прах, родила мъхове?
Картината на анонимния холандски майстор в Лувъра?
Случайна среща с алпинист безсмъртен;
със рок звезда, все още на върха, макар и мъртва;
с един от триста души, вялостта отхвърлил?
Прегръдката на замък, преживял епохите единствен;
възторгът от голямата река и нечовешката й вярност
към нея си, към собствената й посока;
прохладата под дъбовите клони рано сутрин?
И мелодичната аларма на сърцето на спокойния,
заспал дълбоко; чистата му сянка?
И радостта да стягаш куфар, без да си изгонен…

Снимка: Замъците на Лоара, Instagram, © Copyright 2017

Ако прочетеното ви харесва, може да поръчате книгата „Електро“ от фейсбук страницата на автора или да изпратите мейл на contact@emaveneva.net.

©Ема Венева, автор, ©Стела Василева, художник, ©Милена Вълнарова, корица, ©Георги Казаков, фотограф