
Илюстрация: Андон Георгиев – @andonasty, Copyright ©2022
Винаги става дума за смъртта,
и въпреки че вкусните банички в София сутрин
й противоречат, и я отричат светлините на малките улички,
когато мръква, и кроткият уют на опустелите села
с червени църкви, щом преминаваме през тях
във пролетните вечери, шофирайки – о, колко силен аромат
издават клоните на младите липи, наистина е невероятно да си жив,
да можеш утре да катериш каменните покриви в Париж,
да слушаш веселите папагали в пиниите на Италия,
и да се чудиш как успява вечната Венеция да се разтваря
пред погледа достъпен, и да презреш упорството и подлостта на мухъла й;
да вдъхнеш сладостта на пролетния континент:
без сенките на танкове да душиш дим из равните села на Полша,
на тази дървена страна на гъби и на борш,
чак до възбудения от очакване на чудеса Мадрид – красив, широк –
да бродиш. Не е ли хубаво да се изгубиш, замаян от любов и технологии,
в епохата на мир? И в онзи дух на постоянната промяна, завещан
…И кроткото спокойствие на белия апартамент в предградията,
новия автомобил, събрал растящото семейство вътре. Отрича
новият автомобил смъртта, така е чист, удобен и екологичен,
а вкъщи: чувстващите всички настроения на този свят очи на кучето
Нима не я отрича цялата християнска църква – до Етиопия и по-натам,
и златните молитви, кървавите кръстове и бодрите мъже,
добре подстригани, които пеят в хора псалми;
и Коледа със празничната специфичност?
А съществуването на туризма?
Нима не я отричат книгите с размазаните букви,
и думите, която я събличат до романтизма на тъгата,
до вечността на нежността, когато съмва?
И лятото, което голите тела изпълва с радост,
и чистото небе около самолета, който каца?
…
Нека я отричат: гръмогласно и силно, колкото могат:
нека все да я крият и сритват в ъгълчетата на живота.
Но в тръпката, която отеква след всяка жива следа,
остава една-единствена улика –
и там е винаги тя.

Ако прочетеното ви харесва, може да поръчате книгата „Електро“ от фейсбук страницата на автора или да изпратите мейл на contact@emaveneva.net.
©Ема Венева, автор, ©Стела Василева, художник, ©Милена Вълнарова, корица, ©Георги Казаков, фотограф