на Y.

Дъждовни прозорци, ветрове над колата. 
Кутиени облаци надничат в лицата ни. 
Гримирани с мокрите сенки на лятото, 
изглеждаме честни… Чисти приятели. 

Не мисля. Не мисля, не мисля, не мисля.
Гледам шумния дъжд, пътя прогизнал, 
и чистачките, хлипащи над горкия двигател. 
Извинявай… Не мога да ти бъда приятел. 

Снимка: личен архив, Copyright ©2014

Ако прочетеното ви харесва, може да поръчате книгата „Електро“ от фейсбук страницата на автора или да изпратите мейл на contact@emaveneva.net.

„Електро“ се предлага и в книжарница „Гринуич“. Ако я поръчате на лично съобщение на фейсбук страницата Ема Венева, всички средства отиват за автора.