Архив за етикет: харчене на времето

Три начина за харчене на времето


DSC_0883
You have been warned / Rome. Italy. All rights reserved. Copyright ©2018

първи начин – небрежно:

Харча времето безотговорно, безобразно.
Като музика го пускам да изтече.
И то изтича: злобно, но безстрастно,
звучно – като вода в клозет

Харча времето, като не съм в него,
като не го пускам в себе си (дано това го хаби!)…
Страх ме е от неговото течене,
от държанието му на бандит

Харча времето за глупости и дреболии,
хабя го обилно чрез скука,
като кисел айран го подслаждам с ракия,
хвърлям го на боклука като стар кроасан,
като твърд шоколад го насилвам, чупя го,
храча отгоре му (невъзпитано, факт…)

Но защо да уважавам времето?
Че ме прави на нищо ли,
на самотна, трепереща
човешка нишка ли?
На плетеница от гени,
изтъкана от минало,
живееща временно,
умираща винаги?

DSC_0416
Motivation / Sofia. Bulgaria. All rights reserved. Copyright ©2018

втори начин – безразсъдно:

И ето го: Негово Величество Стажът на Опита,
който ни учи на примирение по Въпросите на Времето
и ни тренира уж в липса на страх.
Смирени, следваме посоките,
количествено предопределени
от тези преди нас

Но за своя изненада, някъде по средата
на описаната в хоризонтал линия, дебнеща отпред,
изведнъж се събуждаме на седемнайсет
години и с енергията на машини
катерим металните антени
на върха на тристаметрова сграда

Вкочaнени сме от напрежение
и стискаме телефона в ръката,
и снимаме от височината в полусън:
дребните покриви на града,
въздуха прозрачен, кристален,
земята по есенно гола…

А щом стигнем върха, най-отгоре,
ни присветва като на Едисън:
„Пътят може би е вертикален
а времето – ужасна права надолу“


Не винаги е нужно да върви напред
и полегато житейската пътека,
и не на всички в пух от нежност,
на топло и меко,
полягат накрая телата –
тези тежки и сложни
предмети

DSC_0133
At the end of / Plovdiv. Bulgaria. All rights reserved. Copyright ©2018

трети начин – пестеливо:

Стига толкова ягоди край пътя,
и блеене на миризливи кози –
аман от тяхното остро мляко!
Стига с тези високи дървета,
които опасно се клатят

Стига повече бури бравурни,
които свалят ни позите;
стига пози, с които обличаме
голотата си бурна
и после тревожно я носим

Стига сме крили следите от маркери
и химикали по календарите си;
стига сме гледали с огледало
отпред и отзад косите прошарени;
стига с тези кошмари на дните,
от които се измъкваме мокри,
като от спални чували,
запарващи ни

Стига толкова разходи
по скучни задачи,
стига сметки за
купени мачове;

стига страдания,
гърчове,плач
от продажността
на играчите

Стига вече обиди,
тъга,
стига блещене,
мръщене,
хапане

Стига вече
социално айкидо,
стига вече
карате обществено

Стига пропасти от дез-
информация,
(които главите объркват),
стига без-
умни класации
на училища и на църкви

Стига вече религиозна утеха
от неразбиращи;
хайде, моля,
стига толкова мисли
фрапиращи
за успеха!

В крайна сметка
Господарят на Атомите
добре е написал
сценария
и малкото му послание
идва в следния ред:
„Експлозия от знание
за близките,
духовна авария –
за теб“

Окт. 2017 – 9 ноември 2018