Реших на езерото огледално
за своята раздяла да разкажа.

От слънцето лъчи кристални
зелената гора пробиха,
направиха ми стол, на него седнах
и лилиите водни разцъфтяха,
и жабките замлъкнаха от страх.

Започнах да разказвам на водата,
но ме прекъсна езерната тишина,
защото езерото е око, което
раздялата не може да приеме,
но може ли да е око, ако
не плуват никакви сълзи във него?
Не чува езерото и не вижда.

А аз реших да споделя
със него точно силната си мъка,
раздялата реших, че мога да удавя
в дълбоката вода. Не мога.

Раздялата не мога да удавя.

*Рисунката е авторска. Язовир Беглика. All rights reserved. Copyright©2008