Мариян Ценов. All rights reserved. Copyright ©2016

Излязох на балкона, за да видя месец май на двора,
но взе че месец май погледна мен. И взе,
присвил очите си в преценка неприятна,
да ме побутва със обратното на лапата си стереопорена,
както побутва котката найлонов плик с отрова,
както побутва пролетният вятър прецъфтяващо лале.

Под станиоловия съпровод на багерите,
които мачкаха в съседство къщата на сто години,
като строител с каска, недоспал, сърдит и пил,
ме цапна месец май с юмрука си автомобилен
през веждата в лицето адски силно
и аз се свих от болка и обида.

Под спукания звук на гумите от булеварда чух,
как месец май уби шофьор на автобус,
на мястото му седна недоволен,
на пътниците разпищяни кресна зло, за да мълчат,
и докато от спирката – балкон, се качвах скромно,
той ме премаза със вратата и заплаках аз.

…И скочи месец май от върховете на брезите
в обувчици безшумни и в ръката с меч,
засили се срещу главата ми, но аз залегнах,
със скока си разби балконското стъкло,
а аз се втурнах вътре у дома си да побегна,
и аз от неговите намерения се скрих
в лаптопа си,
на който вече липсвах

3 май 2017