Архив за етикет: поезия за бившите

ПОЩА: Няма получател (запазено в Чернови)


20140802_172549

Здрасти.

Знам, че попадам в капана отново,
но рeших да ти пиша, макар и без повод.
Всъщност имам си повод: една тъмна снимка,
на която сме заедно през онази година,
когато танцувахме доста в „Мазе“.
Ясно, вече е минало. Но се сетих за теб.

(…Тук пак е дъждовно, а лятото липсва.
Ти кажи: на морето как е? Малко ми липсваш.)

Онзи ден те сънувах, но не се тревожи,
беше сън като сън, а не от онези,
в които тъгуваме и скачаме потни,
и вием до обед като тъжни животни.

Беше сън, в който ти – отговорен, човечен,
изведнъж полудя и замина далече,
а пък аз бях останала с бебе в ръцете
и седях до прозореца с поглед в небето,
в сивкав унес припявах, като в стар руски филм,
на детенцето сладко, кротко докато спи:

„Баща ти, детенце, уж красив, умен беше,
а потъна в забравата на уиски и хеш.
И седят и го чакат две жени, цели две,
да се върне от мъртвите. Или да умре.
И бродят жените, и разхождат се голи –
едната на Крапец, другата в Синеморец,
а той се налива сам. В лош бургаски хотел
държи телефона и чете този мейл…“

Извинявай, че пиша. Отвратителна слабост.
Знам, че моите думи не ти носят радост.

Но нека ти кажа след съня какво стана:
събудих се рязко и разбрах, че те няма,
но те няма във смисъл, че не си съществувал,
че не сме се познавали, че не сме се целували,
че не сме се прегръщали в онази бирария,
че не сме обикаляли заедно България
и не сме се катерили над Мадара при Шумен,
че край Дунав на моста не сме пукали гума,
че не сме си делили в евтин хостел дюшека
и не сме се измокряли във кану по Велека,
че не сме пазарували в Мелник сладко розе,
че ни няма изобщо на снимка в „Мазе“…

Затова и реших да ти пиша, макар че
ми е трудно да мисля за теб, че нагарча,
но ми трябва разтърсване (може би – силно).
И те питам сериозно: ДАЛИ ТЕ Е ИМАЛО?

И те моля да върнеш отговор някак си,
ако искаш по гълъб, ако искаш чрез записки
на книжен носител, а защо не и със снимка?
Ще ми стига да зная, че все още те има.
Ще ми стига да зная, че били сме си близки.
…Или аз полудяла съм и те измислих?

Вече ненужна.
(Защо изобщо ти пиша?):

Твоя БИВША

Снимка: Белград, Сърбия, исторически музей, Copyright ©2014