Архив за етикет: нова поезия

Шум от трохи


Но… много е силен този шум от трохи,
разхождащи се по площадите-гевреци на града.
И ето го отделният човек: досаден, неизбежен космос –
и нулата на обществото, попаднал по случайност
в моловата ера, роден да е детайл и местна пречка
в пресметливата безнадежност.

Защо не рухва като лошо конструиран мост,
не рухва пред бруталната административност
малката трошица..?

Изправен, в анцуг и с разгърден врат,
мъжът отива да разходи в парка кучето…