…, E.V. Copyright ©2019
Антонина Тверицкая е филолог, преподавател по български език в Москва и преводач на руски на различни съвременни славянски автори. Сред нейните прекрасни преводи от български на руски са разкази и пиеси на Елин Рахнев, Здравка Евтимова, Палми Ранчев, Петър Чухов.
След многогодишен опит с проза, тя се пробва за първи път в превод на поезия с моето стихотворение „Електро“. Заради вътрешните си рими, това стихотворение определено е трудно за пресъздаване на друг език, затова Антонина предварително си служи с т.нар. „подстрочник“ – буквален превод, а след това започва работа върху ритъма. С работата по „Електро“ тя участва в международния конкурс и фестивал за литературен превод от български език „Москва – Варна“, иницииран от Международния съюз на писателите „Кирил и Методий“.
Ето как изглежда и звучи „Електро“ на руски, прочетен от Антонина:
Электро
Эма Венева
Суровым летом этим
я шагала, и
(горизонт передо мной
остановился в поле
под опорами
ли-ни-и
электро-пе-ре-дач,
они горстями,
угрожающим замахом
метали шум и молнии)
я себя узнала
в небе:
мрачновато и упрямо
мы с ним вдвоём
существовали,
казалось, параллельно.
Но небо отличалось,
оно старалось уместиться
между холодных облаков,
а я всё сталкивалась в лоб
(привычка
спорная, неясная, нескладная)
с предметами, с людьми,
со всей Вселенной.
Припомням и оригинала, прочетен от Цветана Георгиева – редактор на книгата „Електро“:
В това сурово лято,
докато вървях и
(линия пред мен
в полето спря,
под електро-
раз-пре-де-ли-тел-ни-те
стълбове,
които мятаха
със застрашителен замах
лъжици, пълни с шум и мълнии)
се разпознах
в небето:
Мрачничко и упорито
и двете с него
съществувахме –
привидно водоравни.
Но то, за разлика от мене,
старателно се втикваше
измежду облаци студени,
а аз се блъсках
(неопределена,
невместена привичка спорна) –
в предметите, във хората,
във цялата Вселена.