Архив за етикет: мила мурати

Строител насилник и убиец на автобусни шофьори


12751809_10206240006295406_479723713_o
Мариян Ценов. All rights reserved. Copyright ©2016

Излязох на балкона, за да видя месец май на двора,
но взе че месец май погледна мен. И взе,
присвил очите си в преценка неприятна,
да ме побутва със обратното на лапата си стереопорена,
както побутва котката найлонов плик с отрова,
както побутва пролетният вятър прецъфтяващо лале.

Под станиоловия съпровод на багерите,
които мачкаха в съседство къщата на сто години,
като строител с каска, недоспал, сърдит и пил,
ме цапна месец май с юмрука си автомобилен
през веждата в лицето адски силно
и аз се свих от болка и обида.

Под спукания звук на гумите от булеварда чух,
как месец май уби шофьор на автобус,
на мястото му седна недоволен,
на пътниците разпищяни кресна зло, за да мълчат,
и докато от спирката – балкон, се качвах скромно,
той ме премаза със вратата и заплаках аз.

…И скочи месец май от върховете на брезите
в обувчици безшумни и в ръката с меч,
засили се срещу главата ми, но аз залегнах,
със скока си разби балконското стъкло,

а аз се втурнах вътре у дома си да побегна,
и аз от неговите намерения се скрих
в лаптопа си,
на който вече липсвах

3 май 2017

Дълбоко в квартала


kvartal5

Какви безмерни локви из квартала –
нужни са лодки и други плавателни съдове…
На търсения номер няма блокове, алоо.
Айде пак разходки в кръгове.

Какви кучета – вампири,
на чернобилски елени приличат.
Нá ви, дръжте! Яжте небето, милички,
яжте небето, ако обичате.

Билборд, извисен като смърч,
размахва продрана реклама – скъсан тапет.
До кофите за смет, обесена на корда, се гърчи
кукла в грозна, безтелесна смърт.

Какви вéчери остъргани,
какви зими – пéщерни зими –
в междугетовото пространство.
Какви номера на входове объркани –
от буква „Я“ до Безумство
и обратно – неизброими.

Какви съседи любезни и скромни
в тромави джипове и в стари,
провиснали BMW-та…
Какви секси момчета в асансьорите.
Какви пичове, скрити под анцузите и суичърите…
Какви баби и дядовци самотни!

Какви любезни мъже с гигантски кореми,
които по стълбите към мазето слизат,
какви жени, които с мрачна упоритост
носят на настроенията си бремето
и „Какво правите в нашия вход?“, питат.

Какъв въпрос-мнение само, виж ти…
Сред мирис на прано, на кисело зеле,
на канабис, на тиква, на засъхнала кал –
на екрана излизат субтитри (за глухонемите):

„Ами, търся адрес из квартала Ви…“

Сандански – най-топлият град


Как мирише
на хиляда деветстотин осемдесет и трета
мокетът.
Тук е фоайето,
a това е фикусът.
По стените – портрети.
Супер-лукс с привкус
на мѝшини.

С мраморен дом
тепето над Сандански,
най-топлия град –
завършва.
Как построиха
на седемстотин
декара площ
резерват гигантски
за спомени
от Бившия Вожд.
Резерват – къща.

По ушните миди
се спуска
милувка.
Лицата – матрьошки,
усмихнато пеят
в ореол
от термални води.
Как плува плувко
над синия гръб на басейна
спасител –
полугол
и красив.

А вечер
на масите в бара
келнери носят
солени бадеми
и коли в зелени
бутилки
и от техните жестове
резки
чак в коридора
по меката мебел
пада мазилка.

26-29 февруари 2016 

Илюстрация: Сандански, бивша правителствена резиденция „Свети Врач“
Ema Veneva. Digital Art. All rights reserved. Copyright ©2017