Архив за етикет: как да се пазим ако сме емпати

Под обсадата на господин Психопат


Извинете,
избождате ми очите.
Отстъпете малко,
ако обичате.
Нищо лично.
Просто сте ми твърде.
Обиждам ви?
Айде, айде.

Земята е кръгла,
знаем добре и аз, и вие.
Но е пълна с остри ъгли
и ръбове.
И в тях се събират
всякакви мръсотии
и душевни гъбички.

Всичко вече е ясно.
Видяхте, изглежда,
че жонглирам умело
в диалога си с другите.
И решихте внезапно,
любезно и смело –
да ме пречукате.

Не е вярно?
О, хайде да не е!
Застреляхте ме със себе си
и с жизнените си цели.

Вашите борби,
вашите успехи,
колко нещастни сте били,
колко били сте весели…

Хвърлихте ме в цял ръст в яма
и, вместо пръст,
засипахте отгоре:
за деня своите планове,
срещите ви с вълнуващи хора,
вашите шумни утехи,
похвалите,
които сте получили,
магазинът за хубави дрехи,
доволното благополучие…

Всичко вече е ясно.
Изглежда,
да помагам на другите мога.
Затова се наместихте
на стола отсреща –
подобно пациент
при психолога.

И поникна
в плодородната почва
вашето самолюбие.
Вие цъфтите,
но аз да гния започнах
и някак… да се изгубвам.

Слушам гласа ви
по сто часа дневно,
да го спра не успявам,
гледам си смартфона,
бутам го нервно –
а речта продължава:

…Как винаги ставате рано;
как в неделя тичате в парка;
как мразите вéгани само!;
как не можете без цигарка;
как животът не става без ракия на масата;
без гърдите на младите мацки;
колко трудно жена си понасяте;
колко харчи колата извънградско…

Има различни хора на Земята,
знаем добре и аз, и вие –
някои от тях (като мен) са емпати,
а други са… психо-вампири.

И ето, сега ще го кажа
високо,
понеже разбрах ви играта:
няма по-трудна личност
наоколо
от вас – господин Психопата.

5 окт.