Архив за етикет: женски празник

Дали празнувам 8 март? И да, и не


Syringa 🌸🌸🌸 / 2B pencil / A4 80 G Paper / marker / Instagram

Дали харесвам 8 март? Дали го празнувам? Знаете ли, моето мнение всъщност няма никакво значение, независимо че днес толкова много хора ми го искат.

Всяка година се повтаря едно и също. Различни мъже, особено такива, които не ме познават достатъчно добре – основно колеги и по-далечни приятели – все така се интересуват дали „празнувам“. Знам, че те обикновено питат, защото никога не могат да запомнят коя празнуваше и коя – не. Явно искат да бъдат сигурни, че комплиментите им, дори и по чата, ще бъдат приети. По-добре да отбележиш точка, отколкото да се целиш напразно, нали така.

Приемам този интерес към мнението ми за Деня на жената с усмивка. В същото време обаче разчитам тревожност в мъжкото поведение. И тази година, както на всеки 8 март, наблюдавам колко много мъже страшно се притесняват да не обидят някоя жена НА ТОЗИ ДЕН.

Това хем ме дразни, хем ме забавлява. Но и ме натъжава, и неизбежно се питам дали пък ако някой мъж ме нарече „тъпа овца“ на 9 март ще ме боли по-малко, отколкото на 8 март.

Казвам това, защото вчера – на 7 март – шофьорът на таксито, в което се возих, нарече една непозната жена „тъпа и нагла овца“, защото пресичала твърде бавно на пешеходната пътека. „Нарочно го прави. Видя, че бързам и започна да се влачи, крантата!“, каза той, обяснявайки се в огромна любов към нежния пол. На ироничното ми възражение, че около 8 март не се говори така за жените, той се ядоса: „Е, цяла година ли ще се съобразяваме с този празник?“. 

Та моето лично „празнуване“ или „непразнуване“ няма да се отрази по никакъв начин на целокупния български народ, който, струва ми се, по-скоро „празнува“. 

И ето ги: мъже, които пресичат булеварда, понесли кошници с цветя. Преди мислех романтично, че тези мъжете наистина са влюбени до полуда. А после разбрах истината: те са чиновници, изпратени да купят букет за шефката от името на целия отдел. 

А ето ги и угрижените жени на възраст, които стискат пролетна китка в ръка. Преди си мислех, че са получили свежия букет от своя съпруг и това ме успокояваше: на колкото и години да станеш, както и да изглеждаш, винаги ще има някой, който да те обича. А после разбрах истината: те не получават букета, защото са жени, а защото са майки. Букетчето е заради усилията, с които сами са отгледали синовете и дъщерите си. Защото Майката с главно „М“ е митичната фигура, която поема отговорността и на бащата, докато той е загрижен да купува не само букет, но и други разни неща за друга, по-млада. 

И така, на 8 март аз много съчувствам на мъжете. 

Горките те – ето още един ден (освен рождения ден на любимата), в който трябва да се преструват на джентълмени, а при трудния живот напоследък, това е неблагодарно занимание. Но понеже историята е показала, че гениалните стратези обикновено са именно мъже, на 8 март силният пол единодушно спазва хитър план за поведение: ако жената празнува – ще я поздравя, ако не празнува – ще я подкрепя в нейното непразнуване. А ако я харесвам – ще я поздравя във всички случаи, независимо дали празнува, или не (но това дали се брои?) 

Е, скъпи мъже! Имам новина за вас. И ние, жените, сме си изградили стратегия за справяне с този и за нас малко неудобен ден. Неудобен, защото изисква да се разделяме на мъже и жени в ежедневието си дори още повече от обичайното! 

Моята лична женска стратегия е следната: благодаря с усмивка за вниманието на всички, които ме поздравяват, приемам всички цветя, които получавам, пък били те и виртуални, и разменям възможно най-много любезности с противоположния пол, без да зачекваме темата за равноправието. Днес няма да си говорим за това кой е по-по-най. В крайна сметка имаме още 364 дни, в които да се чепкаме – и смятам, че се справяме доста успешно. 

Честно казано, обратно на всичко и на всички, точно днес аз не искам да слушам за съпругите и приятелките, които са жертви на домашно насилие! Точно днес не желая да знам за правата на жените, нито за рака на гърдата, нито за пионерките, които са направили еди-какво си за първи път! И наистина не искам да гледам филм за Роза Люксембург по History Channel! Да, моля, и без прозренията и цитатите на тема „Що е то жената“ на великите поети във Facebook. 

Искам поне веднъж да се чувствам добре от факта, че съм човек, а не жертва, сексуален обект, втори пол, героиня, семейна орлица, нежна мимоза, кукла, детероден орган или “тъпа овца” за някой шофьор на такси… 

Вероятно 8 март е най-неподходящия ден за изпълняване на моето желание. Но ако не го изразя днес, дали някой някога изобщо ще ми обърне внимание? 

Текстът е създаден за сайта Woman.bg и публикуван под псевдонима Марина Стоименова