Какво да кажем за онези,
които винаги са все в началото,
докато другите напред вървят

Те виждат как се приближава краят
на седмицата, как завършва месецът,
годината и после отминават още десет

Какво да кажем за онези,
които в ново начинание изцяло
се впускат с детски ентусиазъм сутрин,

но още в обедните часове се отегчават
и вечер го оставят, за да гушнат
на следващия ден различно нещо,

нещо друго

Мъглявини от звучни гласни на възторга, който
в критичните моменти на живота ни обзема,
откъснати акорди от задавянето леко
на бебето, което първия си дъх поема,
низ щрихи крехки, шепа букви, крачки спрели –

такива са родените през понеделник

От хаос неизлечимо болни,
те с нетърпение посрещат вторник,
за да започнат да изпират мокри думи,
които още в сряда на простора ще висят излишни
и ще изсъхнат до изчезване в неделя,

и само в този стих за тях ще пише