
*Photos: Ema Veneva. All rights reserved. Copyright ©2018
Пътеписът е създаден за сайта Woman.bg и публикуван за първи път на 1 юли 2018
Ако живеете в София и ви се ходи в „чужбина“ за един ден, не са нужни много усилия. Необходимо е единствено да се качите на колата (защото с автобусен или влаков транспорт е невъзможно) и да се насочите на югозапад към Кюстендил. На около 130 км – на по-малко разстояние от Пловдив – след Гюешево, се намира град Крива Паланка.
Разстоянието е по-кратко, ако изберете основния път за Кюстендил, а не този по магистралата, който е по-дълъг.
Един ден в граничната част на Република Македония ще ви е достатъчен да се убедите, че действително сте в „чужбина“ въпреки българските си претенции.
Бихте могли да се възползвате от посещението, за да си вдигнете самочувствието, че „у нас е по-добре“ въпреки очевидното предимство на по-ниските цени на храните и горивата в съседната страна. А може да използвате разходката, за да се нахраните с прекрасна пъстърва от истински рибарник, плащайки включително с български левове. Може да напазарувате за вкъщи хубаво сирене, кашкавал, кочански ориз, ракия, евтини цигари, ако пушите… И да заредите гориво, което е необяснимо по-евтино, отколкото у нас.
Необходимо ли е да изброяваме още причини за еднодневна разходка до Македония?
А, да! Забравихме посещението на Осоговския манастир… Но подред.
Пътят от София за Кюстендил минава през Перник, Радомир и има планинска част с много извивки. Пътните ленти са в добро състояние, гледката е много красива, а движението не е натоварено дори през уикендите. Единственото, за което е добре да внимавате, ако предпочетете Е871, вместо магистралата до града на Константин (това означава всъщност „Кюстендил“), е ограничението на скоростта – в тази част на международния път изобилства от коварно разположени камери за видеонаблюдение (да не се бъркат с камерите за броене на трафика).
Преди да влезете в страната с огромното жълто червено знаме със слънце (колкото по-малък е един народ, толкова по-дълъг химн пее, казват китайците), трябва да минете през ГКПП-то. Преминаването става с лична карта, необходим ви е и малък талон и „зелена карта“ за автомобила – не е особено сложно.
От другата страна в Република Македония на шофьора най-силно впечатление му прави пътят, който е двулентов, тесен и на места в доста лошо състояние. Човек може много да се чуди как е възможно в 21 век това да е основната артерия, която свързва София със Скопие!
Отговорът е в голяма степен политически, както много неща в Република Македония, а и на Балканите. Всъщност още от времето на Югославия пътят не е бил приоритет и се говори дори, че нарочно сърбите са го държали в лошо състояние, за да затруднят евентуално нападение от страна на България.
През последните десетилетия лошата поддръжка може би се дължи и на липсата на еврофондове, но и това обяснение не топли никого. Фактът си е факт: връзката между двете страни е твърде тясна и невзрачна, за жп транспорт дори не смеем да мечтаем (някога е имало, но той практически е унищожен), а автобусите са подлагани на щателни и досадни проверки по границата…
Иначе българите и македонците се водим „братя“ на думи, нали разбирате…
Само след 10-ина минути шофиране по този път, се навлиза в територията на Крива паланка – първият по-сериозен град след границата. Официално населението е 14,5 хил. души, но вероятно реално тук не живеят повече от около 10 000 – много от жителите са „по Европа“ и най-вече в Италия, където се занимават със земеделие.
На два километра преди центъра има отбивка вляво, която води към табела „Манастир“. Става дума за Осоговския манастир или „Свети Йоаким Осоговски“ – препоръчителна спирка за туриста. До манастирския комплекс се стига с автомобил след около километър изкачване.
Красивият православен манастир е много голям и в завидно добро състояние. Историята му води чак до 12 век и все пак съществената част от сградите са от края на 19 век, а повечето от пристройките са добавени през последните 20-30 години. Всичко тук изглежда като ново.
Нищо общо с Рилския манастир, но пък човек може да се възхити на добрата поддръжка на комплекса, който предлага гледка отвисоко из Осоговската планина. Има и ресторант, от който се носи стабилен юго-полъх – или такъв на българско заведение на морето.
След като отделите време на светата обител, е време да слезете към „града“.
Добър избор да се посети Крива паланка е събота, когато е пазарен ден и ще се видите в чудо от хора, които се влачат по улицата с торби в ръце, докато автомобилите търпеливо ги изчакват, за да си пробият път.
Центърът на Крива паланка представлява зелена площ, оформена около огромното знаме на Македония. Гербът на града е изписан около коритото на Крива река, която тук дори е „поизправена“ в каменните корита.
Огромното слънце-компас, поставено на земята в центъра ще ви упъти за посоките на света според македонците – на североизток са София, Сочи, Ташкент, Пекин и… Дупница – този тъй велик икономически, културен и транспортен център. Стоките на съботния пазар в Крива паланка напомнят за тези на Женския пазар в София.

Но защо да ядете бюрек, ако можете да се нахраните като царе в едно заведение, което вече е известно и сред българските, и сред сръбските туристи? Качвайте се на колата и продължете към “Парк-ресторант Гиновци”, който е на около 18 км от Крива паланка.
Ресторантът е отдалечен от основния път и до него се стига след отбивка вдясно. Тук има голям паркинг, а вътре ви очаква огромно езеро с най-различни видове риби, лебеди, патици. И някои животни в клетки – като планински козел и пощенски гълъби.
На връщане към границата можете да спрете в някое от магазинчетата, откъдето кюстендилци и хората от района редовно пазаруват за дома. Внимавайте с количествата закупени цигари, алкохол, сирена и кашкавал – лимитът се води до 10 кутии на човек цигари, до 1 л. твърд алкохол (тук продават прилична домашна ракия), 2 л. вино, до 1 кг. кашкавал и сирене… Излишно е да казваме, че шансът да ви проверят на границата е малък, но ако установят нарушение, ще конфискуват стоката и следват глоби.
Програмата за един ден в Македония е повече от богата, а най-хубавото в нея е, че ще имате време, независимо дали ви задържат на границата или не – да се приберете в София навреме за вечерните мачове от Световното първенство по футбол… На което Македония за съжаление – не участва.

Ако прочетеното ви харесва, може да закупите книгата „Електро“ през онлайн магазините на Ozone.bg (безплатна доставка), БГ КНИГА, CIELA.com, ORANGE CENTER (както и в книжарници Orange), Store.bg, Kнижарница ЛЕКСИКО.
„Електро“ се предлага и в книжарница „Гринуич“. Ако я поръчате на лично съобщение на фейсбук страницата Ема Венева, всички средства отиват за автора.