Архив на категория: Критика

Електрически импулс за поезия


В брой 118 от юли 2019 на списание „Интериор Дизайн Магазин“ (където пиша като автор на свободна практика) беше публикувано ревю на моята стихосбирка „Електро“ под заглавие „Електрически импулс за поезия“. Ето целия текст тук:

Електрически импулс за поезия

Страхотна нова стихосбирка от нашия автор и редактор Ема Венева

Време е отново да поговорим за „обзавеждане“. Но този път не на апартамента с мебели. Нито на хола с холна гарнитура. Този път става дума за „обзавеждане“ на библиотеката у дома, а тя се нуждае преди всичко и основно от хубави книги.

Ето и една добра идея какво да добавим на рафтовете у дома: българска съвременна поезия.

Да, поезия, защо пък не? Този жанр съвсем не е сред настолните, да не кажем задължителни произведения за дома, но пък е интересен, непознат до голяма степен, а в момента е и бумтящ от нови автори: разнолики и разногласни. Някои са експериментатори, други са традиционалисти, трети – минималисти. А има и такива, които са неподражаеми и неподлежащи на класификации и определения.

Сред последните, трудно подчиняващи се на обобщение и сякаш нарочно изневеряващи на модата, е Ема Венева.

Всъщност вие я познавате, макар и с фамилията Иванова – тя е редактор и автор в „Интериор Дизайн Магазин“, регистриращ тенденциите при световната архитектура и дизайна.

Извън работата като журналист на свободна практика, тя е и поет, както и дипломиран художник-аниматор.

Въпреки че пише от много години, чак наскоро Ема успя да събере в перфектната подредба творчество от близо две десетилетия, за да оформи дебютната си стихосбирка – „Електро“ под творческия псевдоним Венева.

Книгата съдържа едва 45 творби, но не се чете на един дъх, точно както и не е писана на един дъх, а в продължение на дълги дни и нощи през годините и пространството.

Разпределени в шест тематични части, стиховете на Ема Венева разказват за меланхолията на любовта, за красотата на София, Будапеща и Виена, за отминалото детство, за дигиталната зависимост на съвремието, за човешкото роботизиране, обезценяване и обезсмисляне.

„…Ловци на котки и на интернет.
Ловци на ноти и ловци на гледки.
Ловци на лодки и ловци на сметки.
Ловци на сватбени букети“…
 из „Ловци“

Някои стихотворения представляват имплозия от чувства, насочени навътре. Други избухват между страниците и събуждат познати усещания. Като звукът от трамвайните релси. Като сумрака в минутата, в която светват уличните лампи на любимия град. Като скуката и безсмислието на работното място, когато „погледът през бюрото към сивия град отвисоко / струва колкото петстотин театрални бинокъла“.

Това на пръв поглед са разхвърляните мисли на Ема Венева, които „свалят правителства,
борят се с картели, намаляват нивото на Световния океан, търсят в интернет нова шапка за Антарктида“. Но всъщност това са стихотворения, които подобно на парчета от музикален албум, образуват едно цяло.

„Електро“ е уникална стихосбирка, която има няколко лица и няколко настроения, но поддържа постоянно чувство за ритъм чрез силата на словото – и най-вече чрез искреността. И понеже тази поезия не е „съчинена“, а първо е изживяна – това е още една причина да я чувстваме така близка.

Извън съдържанието, което е наистина прелюбопитно, има и още една причина да се снабдим с „Електро“ и това са прекрасните илюстрации на Стела Василева, която подарява своя реалистичен електрически стълб за корицата и създава с молив и другите 6 илюстрации във вътрешността. Защото няма нищо по-правилно от това добрите текстове да имат красив външен вид.

Освен в големите книжарници, „Електро“ може да се закупи и онлайн от Ciela.com, Orangecenter.bg, Knijnaborsa.bg, Store.bg, Bgkniga.bg, Ozone.bg.

Издател: „Фабрика за книги“, 92 страници, цена: 12 лв.