Шум от трохи


Но… много е силен този шум от трохи,
разхождащи се по площадите-гевреци на града.
И ето го отделният човек: досаден, неизбежен космос –
и нулата на обществото, попаднал по случайност
в моловата ера, роден да е детайл и местна пречка
в пресметливата безнадежност.

Защо не рухва като лошо конструиран мост,
не рухва пред бруталната административност
малката трошица..?

Изправен, в анцуг и с разгърден врат,
мъжът отива да разходи в парка кучето…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s